Приключенският дух го подтиква да прави портрети на полярни мечки с търпението и интелигентността, които го изграждат и като добър в професията
Само ендокринолог може да открие пресечна точка между професията и хобито си да снима вулкани, въпреки че за доц. Александър Шинков това са независими една от друга страсти. Тайната вероятно е в думата “страст”. Когато нещо те увлича, винаги можеш да намериш връзката му с други неща от живота си. В случая – че ракът на щитовидната жлеза се среща по-често във вулканичния район. За това допринасят специфичните химически вещества в почвата, а оттам и във водата и местната храна. Но истината е, че специалистът по щитовидна жлеза не е професионално привлечен от болестите край клокочещата земя. В дъното е приключенският дух, който не го напуска от първите прочетени книги, измъквани произволно от богатата домашна библиотека. Любопитството го води до кратерите на активни вулкани, клокочещи с 1200 градуса лава само на метър от ръба.
“Рано се научих да чета и си представях как отивам на непознати екзотични места. На някои от тях наистина вече съм бил и те се оказват даже по-интересни. Родителите ми като заети денонощно лекари нямаха много време да ме глезят, но имах прекрасно детство. Някак си успявах едновременно много да чета и много бели да правя. Дърпаха ми ушите, викаха баща ми в училище. В някои периоди не стигаше мястото за забележки в бележника. Имаше всъвъзможни критики – за говорене в час, за липса на бели чорапи по физическо, чат-пак и без домашно. Но нищо не може да се сравни с бележката до нашите “Плюе се в час”. Случката е с тогавашния ми съученик Велизар Бинев, днес приятел и известен актьор, с когото в последните години все си обещаваме да се видим и все не успяваме. Вече не знам за какво е била свадата, но си спомням, че той се държа доблестно. При “разследването” стана и каза, че е участвал равностойно. Просто мен ме видяха, а ако той не си беше признал, щеше да мине между капките.”
В тийнейджърските години Александър е запленен от химията. Намира практически наръчници и прави опити с различни вещества и смеси, предимно запалителни. “Имах и комплект за млад химик, който дядо ми беше купил.” Не успява да подпали къщата, но държи нащрек комшиите, които редовно докладват на родителите му, че са го видели да пали някакви неща. Една от целите е да задвижи самоделна ракета. Нито една не успява да излети – обръщат се надолу или се взривяват. Друг път дестилира дървени въглища на бюрото. Веднъж успява да получи цианид... “Изобщо – “Сам вкъщи”. Но пък от ранни години се научих да се справям. Готвех си сам уроците прилично и в свободното време четях книги и правех подобни работи. Разбира се, когато не бях по улиците и в двора на училището с топката. Или с тръбата за фунийки по строежите. Нямам спомен някой да е пострадал при тези игри.”
С навлизането в горния училищен курс експериментите отстъпват място на сериозното учене. Завършва гимназията, която днес е известна като Първа английска. Изборът на професия след това е донякъде предопределен. Като дете на известни лекари - алерголожка и хематолог, с едното око гледа към медицината. С другото – към архитектурата, потомствена професия в единия клон на фамилията. А му хрумват и екзотични идеи, като например да се насочи към археология. “Бях увлечен от книгите по истории за богове, гробници, владетели, мистика, неразкрити тайни за минали епохи. Но трябваше да се кандидатства и с изпит по литература, а там оценките ми бяха малко... да ги наречем, по-различни. Все се чудех какво да си изсмуча от пръстите при въпрос какво е искал да каже авторът. Всъщност, философски погледнато, никой не знае какво точно е искал да каже авторът, но тогава се опитваха да ни накарат да си помислим, че знаем.”
Абитуриентът имал и хрумки да се посвети на геологията и съкровищата на земята. Все пак медицината надделява. “Никога не съм съжалявал. Обратно, колкото повече научавах, толково повече исках да узная още. Медицината е такава наука – предизвиква те да навлизаш по-дълбоко. Същото е и със специалността, на която се посветих, ендокринологията. Но преди това минах през двете години казарма и катаклизмите на Виденовата зима. А специалността сама ме намери. Почти спечелих един конкурс за дерматология, който анулираха, но съдбата е имала друг план.”
Първото му работно място е в здравната служба на БАН. “Половината колеги бяха пенсионери, но готини и опитни хора, с които аз като “заек” в професията можеше да разговарям. И не само за медицина. Кой знае каква картинка съм бил, но хората бяха толерантни, търпеливи, любезни. А сестрата беше фантастична и много ми е помагала в първите месеци, когато един млад лекар едва ли не още се страхува от пациента.”
Тамън д-р Шинков започна да се чувства комфортно в клиниката на БАН, и разбира за свободно място в здравното заведение, известно днес като Университетска специализирана болница за активно лечение по ендокринология. Първо е назначен в геронтологията, после в една от клиниките по ендокринология. Харесало му. И така – почти 30 години, през които си извоюва име на един от най-добрите в лечението на щитовидната жлеза и минералния дисбаланс на костите. Оценката е на пациентите, които са готови да изчакват месеци за преглед. Но и на колегите му, които го избраха за председател на научното си дружество.
“Ендокринолгията ме привлече с това, че е интелигентна специалност. Трябва да мислиш за физиологичните, функционалните и патологичните връзки между клетките, защото ендокринната система е от системите, които свързват човешкото тяло в едно цяло и осигуряват неговата стабилност. Иска повече мислене, от време на време повече търпение, за да научиш кога трябва да “пипнеш” и кога да изчакаш и да наблюдаваш дали това, което очакваш, ще стане, но и всеки момент да си готов евентуално да се наместиш в хода на заболяването. И да следиш новостите, да продължаваш да се учиш.”
А защо се увеличават ендокринологичните заболявания? “Едното е подобрената диагностика. Второто - информираността. Много повече хора отиват на лекар, защото четат или чуват, че тези заболявания може да са много сериозни. Не на последно място има обективното нарастване на заболяемостта, която зависи донякъде от основни привички като нездравословно хранене, малко движение, ако щете - и от стреса, макар че не е ясно как точно влияе. В някаква степен се намесва и употреба на някои лекарства, често пъти без нужда. Както и замърсяванията на средата - битовата химия, полимерите с всичките добавки в тях, химически вредности в почвите и водата. Пример от зоологията: преди 10-15 г. излязоха публикации, че се увеличава агресивността на мъжките бели мечки в полярния район. Обяснението беше, че във водите на Северния ледовит океан, Северния Атлантик и Баренцово море расте концентрацията на пестициди и тежки метали заради океанските течения. И някои от пестицидите променят хормоналната активност, в случая на бялата мечка, и увеличават тестостероновата сигнализация, което донякъде определя и поведението на мъжката бяла мечка.”
Може ли човек да се предпази от болести на щитовидната жлеза е въпросът, който най-често задават пациентите. Уви, най-често, когато вече е късно. “За работата на жлезата от съществено значение е оптималното количество йод. Много голяма роля за автоимунните заболявания на жлезата пък има тютюнопушенето. За храненето няма доказателства, че ако ядете нещо или не ядете друго, ще се предпазите или ще увеличите риска от заболяване.”
Като най-важни качества за професията си ендокринологът определя търпението и постоянството. И в това има пресечна точка на професия и хоби. Същите черти на личността са определящи и за снимането на животни – любим жив обект на д-р Шинков. Увлякъл се като дете от снимки в календар и още помни фантастичния кадър на полярна сова в него. “Страшно вълнуващо е да наблюдаваш животното и да изчакаш момента да се разкрие. Трябва търпението да намериш подходящото време, подходящото място, да изчакаш нужната светлина, да изучиш привичките и особеностите на животното.” Какво прави, докато часове наред чака момента? “Нищо. Наслаждавам се на природата. Ако нищо не стане, нищо не става. Следващия път.” Понякога късметът идва неканен – като при приземяване в Канада, където до минималистичната писта го чакат два вълка. Но той като че идва да портретува мечка, та трябвало да поизчака.
Ендокринологът, израснал и цял живот живял на пъпа на София, е ходил на своя глава и на курс по планинска медицина до базовия лагер на Еверест. “Връщайки се оттам, си казах, да, ще се кача отново.”
Лекарят снима и под вода – естествено увлечение, когато си водолаз. А за опитите в астрофотографията “от балкона вкъщи” се налага да изучава съвсем различни техники. В последните години медикът с много хобита – как да бъде другояче, като си зодия Близнаци - добавя към списъка и необятната територия на портретната фотография.
Местата, които го очароват най-силно, са в Африка. Пътува обикновено със съпругата си - филолог със 7 езика. “Заедно сме на местата, в които нейният толеранс го позволява. Например 10 дни в пустинята без течаща вода не е нейното.”
Следващата дестинация е планирана за есента - Големия бариерен риф. “Малкият ни син се насочи към биологията, а големият ни син е в Австралия, там специализира вътрешни болести, и ще комбинираме пътуването – една годишна отпуска не стига за всичко.” А догодина? Някъде по пътя на пълното слънчево затъмнение в Северния Атлантик.
